Денят, в който получавате заплатата си, вероятно е този, който чакате с най-голям ентусиазъм. Нищо обаче не може да се сравни с платения годишен отпуск или времето за заслужена почивка. 

Въпреки плановете, които си правите за дните платен отпуск, работодателите не винаги са благосклонни да уважат вашата молба. В тази статия ще разгледаме как е регламентиран платеният отпуск в Кодекса на труда и какво можете да направите, ако молбата ви за отпуск бъде отказана.

Как се регулира платеният отпуск?

Годишният отпуск е право, гарантирано на всички работници и служители, регламентирано в Кодекса на труда (чл. 155, ал. 1).

Правото на платен отпуск не може да бъде ограничавано от работодателя, както и служителят не може да се откаже от гарантираните от закона почивни дни. Затова ви препоръчваме да вземете всички почивни дни, които ви се предоставят всяка година.

Минималният размер на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни, като някои категории работници и служители в зависимост от особения характер на работата имат право на удължен платен годишен отпуск. Точната продължителност на годишния платен отпуск може да варира, като се определя с индивидуалния трудов договор между служителя и работодателя.

Кодексът на труда обаче съдържа и някои специални разпоредби за допълнителен платен отпуск при:

• - Работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки – не по-малко от 5 работни дни;

• - Работа при ненормиран работен ден – не по-малко от 5 работни дни.

В допълнение към отпуската служителите имат право на някои допълнителни платени почивни дни в съответствие с правните разпоредби:

• - При встъпване в брак – 2 работни дни;
• - При кръводаряване – за деня на прегледа и кръводаряването, както и 1 ден след него;
• - При смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг или други роднини по права линия – 2 работни дни;
• - Когато е призован в съд или от други органи като страна, свидетел или вещо лице;
•  - За участие в заседания като член на представителен държавен орган или съдебен заседател;
• - За участие в заседания на специален орган за преговори, европейски работнически съвет или представителен орган в европейско търговско или кооперативно дружество;
• - Когато е отправено предизвестие от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение – по 1 час дневно за дните на предизвестието;
• - За времето на обучение и участие в доброволните формирования за защита при бедствия.

Въпреки това периодът на отпуска обикновено се договаря между всеки служител и работодателя в договорените правоотношения.

Може ли молбата за платен отпуск да бъде отказана?

От правна гледна точка, ако работодателят откаже да предостави отпуск, всеки служител има право да се обърне към Инспекцията по труда или дори да поиска обезщетение в съда.

Съгласно чл. 176. от Кодекса на труда ползването на платения годишен отпуск може да бъде отложено за следващата календарна година от:

• - Работодателя – поради важни производствени причини;
• - Работника или служителя – когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя.

Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага.

Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително.

Когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на 2 години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му губи давност.  

Забранено е платеният годишен отпуск да се компенсира с парични обезщетения. Единственият случай, в който служителят може да получи финансово обезщетение за неплатения отпуск, е при прекратяване на трудовия договор по споразумение на страните.

Какво можете да направите, ако молбата ви за платен отпуск бъде отказана?

Работодателят може да не ви разреши да ползвате годишния си отпуск по различни причини, но както споменахме по-горе, задължението на работодателя да предостави отпуск не може да бъде компенсирано с изпращане на обезщетение.

Едно е сигурно. Ако вашият работодател откаже молбата ви за отпуск, не можете да отсъствате от работа с основание платен отпуск.

Но ако искането за платен отпуск ви бъде отказано по причини, които не могат да бъдат обосновани или договорени между двете страни, имате две възможности :

1. Можете да поискате отпуск, който не сте взели за годината, последваща тази, в която молбата ви е била отхвърлена.Така ще можете да сте сигурни, че ще се насладите на всички платени почивни дни, които ви се полагат по закон.

2. Ако работодателят ви предложи по-малко дни платен отпуск, отколкото законът предвижда, или изобщо откаже отпуска, можете да се обърнете към съда.

Процедурата включва подаване на жалба до Инспекцията по труда, че работодателят ви отказва право на отпуск, подкрепена с доказателство  – молбата за отпуск, която сте подали и която е регистрирана при работодателя.

Платеният отпуск остава едно от най-важните права на служителите в България. Това е право, гарантирано от закона и всеки работодател има задължението да го осигури, без отказ или ограничения от какъвто и да е вид.

Колко дни годишен платен отпуск получавате от вашия работодател? Споделете ни за трудовия си опит във вашата компания в Kaderabotim.bg – иновативната платформа за оценка на работодатели. 

Станете част от кариерната ни общност за повече прозрачност и справедливост на българския пазар на труда!