Интервюто се провете изцяло онлайн в рамките на час и половина, разделено на няколко части, през които се включваха и изключваха различни служители.
Разговорът беше повърхностен, сякаш интервюто е само формално изискване и създава впечатление, че се търсят стандартните отговори на стандартните въпроси. Технологиите, които използат също подсказват, че може би не се търси креативност у кандидатите.

Техническата част е накрая и се състои от елементарни въпроси и задачи. Интересно, че държаха задачата да се реши в реално време при споделен екран с инструмент, който не е оптимизиран за това. Разбира се, връзката се натовари и общуването силно се затрудни.
Струва ми се, че и други работодатели по подобен начин наблягат на механичното писане на код, вместо да поискат псевдокод, т.е. текстовоо описание на решението, което може да се даде и устно. След това да се насочи разговорът към анализ и обосновка защо е избран точно този подход, а не някой друг алгоритъм, при какви входни данни ще са за предпочитане други стъпки и т.н. Задачата имаше няколко възможни решения, всяко със своите предимства и недостатъци, така че трябваше да се възползват и да поискат такъв анализ.